Автор: Лора Асенова за Гласове Следвайте ни в ТелеграмАз приемам местенето

Автор: Лора Асенова за " Гласове " Следвайте ни в Телеграм

" Аз одобрявам местенето на паметника на Съветската войска. Но това, което мен ме учудва и аз не преставам да настоявам е, че паметниците не трябва да се разрушават. Те би трябвало да бъдат опазвани. Обществото е решило, че той не би трябвало да стои там, където е, само че той не би трябвало да се унищожи. Това е голям монумент. Той е основан от водещи български скулптори. Първо да се унищожи, тъй като идеологически е демодирал, е неприятен сигнал за вандализъм и за евентуално неуважение към създателите му. " Това сподели пред Лора Асенова Ярослава Бубнова, шеф на Националната изложба.

Според нея в идеален вариант паметникът на Съветската войска би трябвало да се разглоби и да се сглоби на друго място. Тя обаче не има вяра, че това е допустимо: " Не имам вяра, че това може да се случи. Никой не се е замислил по какъв начин това ще се случи, откогато паметникът е разгласен за неудобен. Може да му се откри пусто място задоволително огромно. Опасявам се обаче, че ние като общество не виждаме значимостта на паметта, а единствено външността. Трябва да има план, това не е шахматна фигура. Само релефите на главната част, които са правени от Васил Зидаров и от Любомир Далчев, те са с размер 2 на 6 метра лят бронз. Това са 18 линейни метра бронзова статуя. За да може да се реалокират, би трябвало да се иззидат стени. Това не може да се подпре, това тежи и е скъпо. Ако си купите обеци от този интервал даже без скъпоценни камъни, те към този момент се назовават „ винтидж “, те имат исторически характерности. Ние обичаме винтидж във всичко, само че не и в монументи. Централната фигура, за която всякога дублирам, че тя е неповторима по простата причина, че това е единственият монумент в цяла Европа, отдаден на войната, изработен от две дами скулпторки. Оставете идеологията, това е необикновено събитие.

С Ярослава Бубнова взех решение да се срещна, откакто гледах едно нейно изявление при Дими Стоянович в „ Култура.БГ “, където тя споделя, че това, което виждаме в галерията е единствено „ върхът на айсберга “. Поисках да схвана какво се крие под повърхността… Тя е шеф на Националната изложба, което обгръща „ Квадрат 500 “, Двореца, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски ”, Музея на изкуството от интервала на социализма, Софийския Арсенал – Музей за модерно изкуство и къщи музеи. Това е голямо културно завещание, за опазването на което беше подложен въпрос с повредата във фондохранилището на „ Квадрат 500 “ тази година. Какво съдържа тази съкровищница на България, по какъв начин се следи за нейното удачно предпазване и пред какви тествания е сложена Националната изложба? Също, по какъв начин се извършват държавните състезания за интернационалните участия на наши художници и какво може да е бъдещето на Паметника на Съветската войска се опитваме да разберем в идващия диалог.

- Колко произведения има в хранилището на „ Квадрат 500 “?

- Над 40000 произведения. В тази численост влизат напълно разнообразни медии – живопис, статуя, графика, авторски печатни издания, плакати, дърворезби, текстил, бижута, авторска керамика, иконна колекция. По съответни аргументи, свързани с опазването, фондохранилищата не могат да се посещават, както е в множеството музеи. Там по предварителна спогодба могат да влизат откриватели, включително студенти, докторанти, учени. Планираме в бъдеще да има стеснен обществен достъп, с цел да можем да покажем на хората по какъв начин се съхраняват творбите и какво съставлява невидимата част на айсберга, от която се състои един музей. Имала съм шанса да посетя такива музейни складове в „ МоМА “ в Ню Йорк, в „ Метрополитън “, в „ Ермитаж “. Нашата първа крачка в тази посока  е отваряне достъп до реставрационните ателиета по стратегия „ Магията на реставрацията “, с цел да се обясни на публиката какво вършат реставраторите – не просто „ разчистване “ или „ коригиране “, а че всяко деяние е основано върху съществени научни познания и изследователска работа. 

- Какво изисква опазването на това културно завещание?

- Опазването изисква действително две неща, като второто е функционалност на първото – пари и експерти. Парите дават обезпечен физически статус. С тези пари се вършат здания, фондохранилища, основават се специфични климатични условия. Поддържането на тези условия зависи от квалифицирани чиновници. За тяхното наемане още веднъж трябват пари. 

- Тази постройка е особено строена за музей. Разполага ли тя с подобаващи условия?

- Тя разполага с доста по-добри условия от други здания. Например, когато се е построила, галерията, в началото посочена Национална изложба „ Людмила Живкова “, по-късно „ Св. св. Кирил и Методий “, а по-късно  „ за задгранично изкуство “, е имала при започване на своето битие съвсем идеални музейни условия в експозицията, само че действително не е имала фондохранилище. Другата част – Националната художествена изложба, настанена в Двореца, е съхранявала своите творби в разнообразни стаи и пространства на същата постройка, които естествено в никакъв случай не са били строени или планувани за сходна цел. Някога с творбите се е живеело, на тях не се е гледало като на полезност, която би трябвало да опазиш за епохи, а по-скоро като на украса. По-сложно е положението при къщите музеи. И по тази причина през днешния ден в Квадрат 500 съхраняваме сбирки от на практика цялата мрежа на Националната изложба съгласно музейните условия. Затова и пространствата не ни доближават. Имаме и пространства, където поддържаме климатичен статус, само че които не са на автоматизиран надзор за температура и мокрота на въздуха. Те се намаляват или усилват посредством напъните на чиновниците на галерията, включително аналитични и физически. Това би било добре да се промени в някакъв миг. 

- А какво се случва с тези творби, които бяха развалени от пожарогасителната система? 

- Това е доста тъжна тематика, тъй като от февруари месец до момента вървят досъдебни следствени процедури и ние нищо не можем да предприемем. За наш шанс при произшествието няма потърпевши чиновници или унищожени прлоизведения. Работите, които са засегнати обаче, са в реставрационно ателие, само че дейности по тях не са предприемани поради следствието. Видеозаписите от камерите във фондохранилището са предадени в прокуратурата, само че сме в една мъчителна обстановка, тъй като от една страна спомагаме на следствието, само че от друга е проблем, че не можем да възстановим системите и да реставрираме творбите. Пострадалите при упоменатата повреда творби са 193.

- Преди време е имало наводняване в хранилището, в част без творби, само че това допустимо ли е да се повтори?

- „ Квадрат 500 “ действително е незавършен архитектурен план. Когато е пуснат в употреба, много детайли и незадоволително тествана техника са дали недостатъци от всевъзможен темперамент. Архитектурният статус на „ Квадрат 500 “ е сглобка от няколко здания, реновирани на друго равнище, и това е огромен проблем, тъй като постоянно се намира нещо незавършено. Например, Южното крило на така наречен „ Квадрат “ е към момента незавършено.

- За модернизацията на постройката има потребност от финансиране. Накратко по какъв начин е образуван бюджетът на Националната изложба? 

- Нито един от филиалите няма обособен бюджет, той е общ. Той е делегиран и се образува в Министерството на финансите посредством рекомендации от Министерството на културата. Определя се съгласно повърхност, активност и чиновници. В рамките на България ние сме огромна институция с доста огромен сграден фонд – Националната изложба стопанисва над 37 000 кв.м. сградна повърхност. Повечето от нашия сграден фонд е исторически, на друга възраст и в разнообразно положение. Непрекъснато се намираме в борба за бюджет в период, с цел да могат ремонтите да текат. Миналата година бюджетът без приходната част беше над 4 милиона лв., от които към 1 милион сме платили единствено за електричество. 

- Сигурно имате и доста чиновници. 

- Не, имаме дефицит на чиновници за нашите размери. Поддръжката на сградния фонд е действително най-натоварваща. При всяка минимална опция усилваме възнагражденията на чиновниците, все едно неприлични по отношение на квалификацията на хората. Примерно, почтено мога да кажа, че Националната изложба при голямо количество разгласи и след към този момент 6 изявленията не може да назначи ел. механик, който не се води експертен чиновник, въпреки единствено в „ Квадрат 500 “ да имаме над 7000 осветителни точки. Защото сега в София претендентите желаят 3000 лева заплата, а това е главната заплата на шефа...

- Колко гости имате годишно? 

- За последния уикенд над 2600 гости в постройките на Националната изложба. Миналата година, която към този момент може да се счита за някакъв индикатор – над 80 000 души гости. Тази година са много повече.

- Може би е мъчно това число да се дефинира малко ли е или доста. 

- Традиционно информаторите в залите са броили посетителите., може би някъде към момента се прави по този начин. В момента ние броим гости на цифров принцип. 2020 година Националната изложба не е работила над 7 месеца, към тях се допълват условията за отдалеченост месеци наред по-късно. През 2021 още веднъж не работихме към 4 месеца, което е доста комплицирано като мениджмънт. През 2022 година хората започнаха да привикват, че може да се върви по музеи. Другите проблеми, свързани с посещаемостта, са обичайно присъщите на всяка институция – това е наличието, което предлагаме – към кого е обърнато и какви са информационните ни тактики.

- Може ли наличието да увеличи интереса на повече хора посредством реклама? 

- Да, само че на нас ни би трябвало партньорство, медийно партньорство. Ние не можем да си позволим платена реклама, тъй като няма да се огледа с положително око. За страдание в нашите публични медии не се отделят време и пространство за реклама на културни институции и събития. Ние сме необикновено признателни на Българска национална телевизия и „ Култура. БГ “, както и на БНР, посредством които информацията за нашите стратегии доближава до всякаква аудитория. Социалните мрежи също, само че ние непрекъснато търсим езика, с който да се споделят събитията. Още не сме стигнали до „ Glory Wall “, където хората безусловно да се снимат... Много усърдно и непрекъснато каним политиците да посещават нашите галерии – някои от тях го вършат, множеството обаче въобще в никакъв случай не са идвали, даже надали знаят къде се намираме. Това е значимо, с цел да си дават сметка, какво е една държавна изложба, какво може да се види, какъв брой са динамични процесите тук. Това са генерации политици, освен сегашните. Други, от разнообразни политически партии, примерно Мирослав Боршош или министър председателят Николай Денков, просто персонално имат интерес. Има доста какво да се желае и от общата просветителна система. Собствените ни просветителни стратегии са доста известни. Свързани са и с съответните ни изложения – към всяка една от тях има постоянно готови такива стратегии. Случват се даже описи с чакащи за записвания деца, тъй като с тях се работи в по-малки групи. Години наред не е обръщано внимание на това, което се назовава „ да си отгледаш публиката “. Това е една от настоящите ни задания.

- Понеже споменахме филиалите на Националната изложба. Кой измежду тях Ви е приоритет в този момент, какво би Ви се желало да измененията?

- Направихме прелестен ремонт-реставрация на къщата музей на Александър Божинов. Към тази къща усещах изключително обвързване като шеф, тъй като това е единствената постройка, завещана особено на самата изложба. Тя е доста дребна и китна и се надявам, че ще можем да я посветим на софийския безгрижник от времето на художника. Той е бил доста харизматичен, един самобитен „ инфлуенсър “ за времето си. В апартамента-галерия на Вера Недкова – също значима фигура в историята на нашето изкуство, по наше решение се вършат изложения единствено на дами художници. От 2020 година повеждам битка за реституция на къщата музей на Иван Лазаров. Тя не е ремонтирана от 80-те години. Сградите са остарели и имат голямо количество проблеми, с цел да бъдат стандартизирани с достъпа за хора в неравностойно състояние, поради противопожарните условия, плюс че съблюдаваме всички закони и правила на Националния институт за запазване на недвижими монументи. Правим реставрационните поправки поетапно, тъй като са нужни немалки средства, съществуват законови ограничавания, съблюдаваме закона за публични поръчки и сме под непоколебим надзор на будната общност, която непрестанно следи какво се случва. А и поради политическата динамичност в страната и проблемите с бюджета от много време не може да спазим проектите.. Аз това го назовавам „ домино на несвършените работи “. За изложбите, които бяха планувани 2020 и 2021 година, ние действително „ се издължихме „ към средата на 2022. Отказвали сме се от доста неща, с цел да можем да осъществим своите отговорности към кураторите на тези изложения, към създателите и така нататък През 2023 към този момент можахме да планираме и да осъществяваме плануваното, само че отново по малко нервен метод, тъй като получихме годишния си бюджет през август и по тази причина в този момент към края на годината някак се задушаваме от това, че още веднъж се бавим. Нямаме опция това, което сме спечелили тази година, да го прехвърлим в идната, нашият бюджет не работи по този метод. 

- Като казвате по какъв начин политическите промени въздействат на вашата работа, в този момент има една друга – новият кмет на София, Васил Терзиев. Това ме навежда на мисълта, че може би скоро ще се задейства въпросът с Паметника на Съветската войска, който следва евентуално да бъде изместен в Музея на изкуството от интервала на социализма, където обаче задоволително място за него няма. 

- Приемам местенето на този монумент. Обсъжда се да бъде изместен в двора на Музея. Това, което ме учудва е че никой не споделя по какъв начин. Чува се – първо да го свалим, останалото след това... Сякаш нямаме образци, какво значи „ да свалим “ и „ след това “... Продължавам да настоявам, колкото и това да ми се написа като черна точка в разнообразни среди – паметниците не трябва да се разрушават. Те би трябвало да бъдат опазвани. Обществото е решило, че не би трябвало да стои там, където е, само че той не би трябвало да се унищожи. Опасявам се обаче, че като общество не виждаме значимостта на обществената памет, а единствено политическите й измерения. Каквото се е случило – случило, някои са удовлетворени, други – не, предишното е непроменимо, а интерпретациите са хиляди. Това е голям монумент. Създаден е от водещи български скулптори. Да се унищожи, тъй като идеологически е отживял е неприятен сигнал за вандализъм и евентуално неуважение към създателите му. През живота на художниците минават доста и разнообразни политически условия. Тези хора имат голяма мощ и нормално основават творбите си макар тези условия. Но и в никакъв случай в историята на изкуството художниците не са имали такава независимост, че да вършат чак каквото си изискат, изключително във връзка с монументи. За мен в съвършен вид той би трябвало да се разглоби и да се сглоби на друго място. С метода, с преценка за мащаба на фигурите. Не имам вяра, че това може да се случи. Никой не се е замислил по какъв начин това ще се случи, откогато паметникът е разгласен за неудобен. А би могло да му се откри пусто, задоволително огромно място. За такава голяма скулптурна комбинация, за всяко деяние с нея би трябвало да има план, това не е шахматна фигура. Посочих на регионалната шефка, че единствено релефите на главната част, които са правени от Васил Зидаров, Петър Дойчинов и Любомир Далчев, са с размер 2 на 6 метра лят бронз. Това са 18 линейни метра бронзова статуя. За да може да се реалокират, би трябвало да се иззидат стени – не може да се подпрат, това тежи и е скъпо. Ако си купите обеци от този интервал даже без скъпоценни камъни, те към този момент се назовават „ винтидж “, те имат исторически характерности. Ние ценим винтидж във всичко, само че не и в паметниците. Централната група, за която всякога дублирам, че е неповторима по простата причина, че  е единственият отдаден на войната монумент в цяла Европа, изработен от две дами скулпторки – Васка Емануилова и Мара Георгиева. Оставете идеологията, това е необикновено събитие. Бил е юридически обществен конкурс за този монумент, в него са взели участие доста хора. Тоест в него има избрана селекция. В двора на Музея на изкуството от интервала на социализма уместно място за него действително няма. Трябва да се направи геодезично изследване на терена там. Да се види може ли да се изкопаят основи, с цел да се постави 12-метрова бронзова скулптурна комбинация. А и да бъде безвредно... Групата стои на огромна височина от толкоз време и статусът й също не е следен. Сигурно би трябвало да се и реставрира. И тогава да попадне в подтекста на историческия взор. За нас другояче това е добре пристигнало, тъй като, като ще понижиш тази 12-метрова фигура от 37 метра височина до равнището на земята, ще има огромен интерес към това невидяно знамение. Ще се виждат нейните елементи, ще бъде атракция. Тук не стои въпросът за политическата воля, това е административно стопанско решение. Защото волята е ясна – той би трябвало да бъде изместен, само че кой да е мениджмънтът на демонтажа и монтажа никой не споделя.

- Споменахте състезанието за паметника и се сетих за един различен конкурс. Преди няколко години имаше огромен скандал с отличения претендент от България за Венецианското биенале. Има ли научени уроци от този случай? Догодина следва да изпратим нов наш представител там, а актуалното изкуство е в сложен разговор с публиката. Неговата екстравагантност и скандалност не могат постоянно да бъдат добре обяснени, само че струваше ли си оня план парите, които получи?

- Аз ще Ви кажа като експерт и човек, който въпреки всичко има известни учредения да претендира, че познава международната сцена – има един аршин, който поради наши вътрешни борби ние в никакъв случай не означаваме. Например, единият от участниците през 2019 година – Лазар Лютаков, сега има независима галерия в „ Сецесиона “ във Виена. Това е показателно какъв художник е единият от двамата, които България показа тогава. Художникът, който България показа предходната година – Михаил Михайлов, сега има независима галерия в „ Белведере “, където има работи и на Климт, и на Егон Шиле, тя още тече там. Това е критерият, който не зависи от нас, без значение този художник при кого е учил или с кого е дружил, къде живее, кои са  родителите му. Това е критерият на професионалната художествена сцена, която оцени тези участници на толкоз високо равнище. В „ Белведере “ имаме в този момент необикновен триумф, тъй като имаме двама българи със независими изложения там – единият е Михайлов, а другият е Недко Солаков (нееднократно взел участие във Венецианското биенале). Не знам различен български създател, който да е имал независима галерия в „ Белведере “. Ето това е доказателството на достолепията на тяхното изкуство и надлежно като постфактум от присъединяване на Венецианското биенале. Все още сме зле с избора на нашия представител за следващата година, тъй като изборът на журито ще приключи при започване на декември. Официалното разкриване на Биеналето е 20 април 2024. Биеналето се случва на всеки две години. И от тези две години действително за реализацията на плана ще използваме два и половина месеца. Това е безсрамие. Унизително е, тъй като страната отделя запас, само че за какво взима решение за присъединяване в период, при който в други страни и кураторите, и художниците биха се отчаяли – не знам.

- А от кого зависи?

- От Министерството на културата. Министърът на културата назначава жури и комисар на присъединяване, по-късно тече един месец за избирането на план. От ноември 2022 година знаем и тематиката, и куратора на Биеналето през 2024. Световната общност знае за някои павилиони кои създатели ще бъдат показани в тях още от януари 2023 година, ние още не знаем. Това носи опасности за бързане при реализацията, за взаимни отстъпки. И защото аз няма да съм комисар за идващото присъединяване, поисквам на всички въвлечени успокоение и увереност, с цел да могат да изпълнят това, което се чака от тях вместо за 2 години за 3 месеца.

- А сумата защо се употребява? 

- Сумата тази година дори е по-голяма, тя е написана в обявата. През 2019 година беше 50 000, през 2022 - 60 000, в този момент ще е 70 000 лв.. Тя е за реализацията на самия план. Всички останали пари отиват за наема на пространството, за наемането на личен състав – венецианските условия са 12 евро възнаграждение на час на човек, също толкоз за осигуровки, а всеки чиновник ние наемаме за 7 месеца на 8-часов работен ден, включително и за почивни дни и празниците, където се заплаща двойно и четворно. Тези хора са единствено с правото да работят във Венеция. Това е най-голямото перо, което се покрива независимо от всяка страна. Другото огромно перо е превозът – наземен и воден превоз, който за нас ще е по-скъп, тъй като още веднъж го вършим в последната секунда. И всички чакат разкриване, музика, посетители... А българският бюджет е доста непретенциозен даже спрямо Косово. 

- Каква е програмата до края на годината в „ Квадрат 500 “?

- Ще приключим тази и ще прекрачим в идната година с тези изложения, които демонстрираме сега. Сред тях е Международното биенале на стъклото – една извънредно ефектна и най-голямата интернационална галерия, която се прави сега в България. Участват художници от съвсем 50 страни. Намерили сме й място на последния етаж тук в „ Квадрат 500 “, пространство, което по принцип не е планувано от проектанта за експозиции, само че точно за стъклото мястото е необикновено. То самото е „ стъклена кутия “ и има доста светлина. Другата галерия, която имаме сега, е сбирката „ Японска гравюра Укийо-Е “. Японското изкуство от този интервал е ужасно значимо за европейското развиване на изкуството в края на XIX – началото на XX век, включително и за българските създатели модернисти. Затова ни беше значимо да създадем тази галерия. Идната седмица откриваме галерия на Магда Абазова по отношение на нейната 100-годишнина. Тя е сериозен експериментатор, доста смела художничка. Ще има и просветителна галерия по отношение на Кристо. Това не са творби на Кристо и Жан Клод, това е усещането на работата им по отношение на българската традиция. Ще я открием по празниците, когато повече деца и родители посещават галерията. В края на годината ще се открие галерия на актуалната художничка Мария Налбантова. Тя е много известна, тъй като е печелила премията „ БАЗА “. И както виждате тази година имаме много изложения на дами. Това е значима задача за галерията, от дълго време и за мен в частност, не тъй като те не участват в българските изложения, а тъй като нормално са подминавани исторически и репрезентативно. 

- Това са краткотрайните експозиции. А какво е сърцето на „ Квадрат 500 “ – неговата непрекъсната експозиция, какво съдържа тя? 

- Постоянната експозиция, която бе подредена за откриването на „ Квадрат 500 “ през 2015 година е авторска, направена от Светлин Русев. Той е бил шеф на българската Национална художествена изложба и е един от основателите на Галерията за задгранично изкуство – това са и двата забележими сегмента на сегашната Национална изложба. Светлин Русев получи тази задача от Министерството на културата и подреди експозицията, запазвайки взаимоотношенията на актуалното българско и международно изкуство. И в неговата визия има логичност, негова лична, която на моменти може да се каже, че към този момент не е настояща или че е доста художническа, само че тя е толкоз мощна, че ние, променяйки нашата непрекъсната експозиция, се стараем да бъдем деликатни, с цел да запазим хронологията на описа за българското изкуство и да оставим тези неща от международното, които принадлежат на същото време. Това, наподобява, е обезщетителен механизъм на към момента съществуващия комплекс за непълноценност., само че тук той се вижда в ретроспектива. На места подменяме творби в тази експозиция, прибавяме някои, които са били подминати, с оглед да бъде отворена към разнообразни публики. 

- Да, само че има хора, които даже не са идвали и не знаят какви скъпи произведения могат да прегледат тук. Нека кажем няколко имена на огромни български художници, чиито картини могат да се видят в „ Квадрат 500 “.

- Ние имаме най-прочутите произведения на Захари Зограф, да вземем за пример „ Автопортрет “-а му. Най-прочутите картини на Мърквичка, в частност „ Ръченица “, на Вешин, още един художник, обвързван с революционна смяна в българското изкуство и обучение. Имаме чудесна сбирка на Златю Бояджиев, на Владимир Димитров – Майстора. Най-популярните работи на Иван Милев. Това са все типичен художници. Имаме и работи, свързани с травматични, само че доста борбени години, 50-те и 60-те на предишния век. Особено 60-те, когато тоталитаризмът отпуска леко хватката и идеологията престава жестоко да преследва художниците. Тогава идват създатели, които трансформират лицето на българското изкуство като Иван Кирков, да вземем за пример, Янаки Манасиев, доста изменящият се Иван Ненов. Имаме и ранни работи на Христо Явашев-Кристо, на Недко Солаков и Андрей Даниел. Имаме чудесна сбирка на българската статуя, която е обвързвана с радикалните промени в пластичната форма и в тематиките. Огромна сбирка графика, печатна графика, рисунки, акварели. Освен това и международно изкуство. Представяме освен страната си, освен Европа, имаме творби и от Азия, и от Африка. Много се веселя, че навлязоха млади експерти, които работят с това изкуство и които имат доста по-сериозна подготовка, в сравнение с в годините, когато то е било събирано. Тоест доста по-отговорно можем да обсъждаме какво демонстрираме.

- Аз се сещам за картината „ Луцифер “ като един от бисерите на международното изкуство тук. Кои са други скъпи задгранични творби в галерията? 

- Скъпите е едно нещо, редките е друго, а нетипичните е трето. „ Луцифер “ на Франц декор Щук, която споменахте, е може би най-популярната работа. Предполагам, че една от аргументите е, че това е едно доста мощно, „ плакатно “ произведение от интервала на европейския символизъм. От друга страна е сюжетът на картината – падналият ангел, т.е. библейският въпрос за положителното и злото и избора ни. Тя е майсторски изпълнена в огромен формат, има и забавна история. Тя е измежду дребното творби, които са купени персонално от цар Фердинанд. Не инцидентно в Двореца ние поддържаме една експозиция, отдадена точно на него, тъй като е измежду хората, положили основите на културния живот в България, на културните институции и на инфраструктурата на културните политики, основани за доста къс интервал. В негово време се откриват и музеи, и Академията, и Изложението в Пловдив и се основава институтът на придворните художници. Това, че е съдействал за основите, на които стъпва българският културен живот през днешния ден, е без подозрение. Но ние имаме и невероятни други творби, които може би още не са толкоз известни. Имаме прелестен женски портрет от Феликс Валотон, швейцарски символист, имаме чудна комбинация от Морис Дени, на Густав Курбе – изобщо френската ни сбирка е доста добра, събирана от края на XIX век. Експозиции на Жюл Паскин и Жорж Папазов. За страдание не можем да се похвалим с гръмките имена на импресионистите и пост-импресионистите, които всички знаят наизуст. Но имаме прелестни образци от европейското изкуство от 60-те и 70-те години, да вземем за пример нашата испанска сбирка, обвързвана и с Гражданската война в Испания, и с режима на Франко, и с освобождението от него. Не притежаваме творби на изкуството чак от целия свят, само че бих споделила, че за нашия мащаб като институция сериозните достижения по никакъв начин не са малко. Имаме прелестни мостри и на изкуството от Виетнам. Там са претърпели също една много сериозна политическа контузия, обвързвана с войните и разделянето на страната в един миг. Имаме и от остарялото изкуство на Виетнам, обвързвано с религията, и от актуалното на социалистическата страна, което е доста любопитно – лакова живопис, която изобразява виетнамски партизани, трудовите хора. Някога това изглеждаше екзотично, само че по своему сходно нещо се случи и в България. Случва се и на всички места по света. Политиките се трансформират и от време на време художниците следват тези политически повели. Борим се с нашия сграден фонд, с цел да можем да включим и повече творби на приложното изкуство в нашата сбирка. То на практика в никакъв случай не е показвано. Всеизвестно е, че доста от художниците, които не са се съгласявали с идеологията, са намирали „ леговище “ в приложното изкуство, където могат да си разрешат опити, които изящните изкуства не разрешават. 

- Защо сградният фонд е спънка тези произведения да бъдат видени?

- Защото нямаме свободно място. Примерно сбирката ни на български текстил съдържа авторски текстил за обществени здания, това са едни огромни текстилни пана – до 4 на 5 метра. За тях би трябвало да се откри уместно място при подобаващ режим на запазване, само че и да влязат в някакъв подтекст на този разказ за българското изкуство. Колекцията претърпя голямо количество реставрационни и консервативни старания, тъй като в никакъв случай не е била съхранявана по подобаващ метод. Тези старания още се ползват, те няма да свършат бързо, само че последователно от там изникват съкровища в прелестно положение.